Животът на семейството на Атанас Клечаров белязан от трагедии, майката е загубила и друго дете
Животът на семейството на Атанас Клечаров е белязан от нещастия. Преди 6 години при трагичен случай умира братът близнак на Наско, който не е страдал от Синдром на Даун. Той е паднал от велосипед и е умрял в резултат на случая. Когато през ноември 2020-а година пък излиза наяве, че слънчевото момче е инфектирано с ковид, се провежда социална акция и е открита кръвна плазма за лекуването му.
Тя обаче не съумява да му помогне да се пребори с инфекцията. На 27 ноември 2020 година кметът на Ракитово Костадин Хулянов афишира 3-дневен печал в памет на Атанас Клечаров. Тази година през май Наско трябваше да е зрелостник.
Появата му на сцената на „ България търси гений “ провокира сълзи в очите на журито и доста обич в думите им, когато те оповестиха, че дават единодушието си двойката, изпълнила комбинация от спортни танци, да продължи напред.
Думите на Наско: „ Тези които носят светлина на другите, в никакъв случай не остават на мрачно “, бяха изписани на екрана след края на осъществяването.
Въпреки че се ражда със Синдрома на Даун, Атанас Клечаров прекрачва прага на залата по спортни танци в град Ракитово още на 5-годишна възраст, където го посреща неговата учителка Мая Енчева.
Мая образова Наско дружно с Алис и всички останали деца от школата й дълги години. Наско я следва неразделно и когато школата се реалокира от дребното градче във Велинград. Година след година, два пъти в седмицата дядо му го води в залата съвсем без пропуск и по този начин до неговата 18-а годишнина.
Учителката на Наско споделя, че той се усеща добре измежду децата, а те му дават цялата си обич измежду прелестната музиката и омайните стъпки на танца.
“Доколкото ми е известно, Наско беше единственият танцуващ човек с Даун в Европа “, разяснява Мая Енчева. – Не аз или другите деца, а самият той ни научи да го приемем подобен, какъвто е. Той оказа помощ в това децата да свикнат с него и да го обикнат с цялото си сърце. Да схванат, че той не е друг, че всеки човек носи своя характерност и че той е надарен като тях „.
Благодарение на Мая, Наско и Алис стигат до огромната сцена на „ България търси гений “, където се показват чудесно. За страдание, когато насладата от сполучливото показване е към този момент осъзната, споделена с другите деца и ентусиазмът на всички е огромен, Наско се разболява, здравето му се утежнява внезапно и той изгубва живота си. Излъчването на взаимния му танц с Алис бе в негова памет, като безконечен спомен за всички негови близки и другари, които го обичат.
